Преди да започна по същество искам да кажа, че този пост е вдъхновен от победата на Лудогорец. Въпреки че попринцип не гледам тази игра, успях да хвана последните ~25 минути от мача и все още съм леко в еуфория от видяното, така че моля да игнорирате факта, че поста е леко несвързан, но трудно успявам да си събера мислите :D
Преди около година и половина се случи нещо, което буквално промени мисленето и разбирането ми за електронните спортове като цяло. Септември 2012 се проведе първото издание на Dreamhack в Букурещ. Тогава използвайки последните си спестявания се запътих към столицата на нашата съседка, за да посетя това епично в моите представи събитие, на което се очакваше да има големи име от Старкрафт сцената, а заедно с тях участие щяха да вземат Giantt, BateToshko, Balanceg и kensho/kolio/DaeUhl. Какво стана на турнира и какво преживяхме през тези няколко дни там предполагам, че повечето от вас знаят, така че няма да изпадам в особени подробности освен за един конкретен момент, на който искам да наблегна.
Вторият ден (неделя), вече след като всички наши участници бяха приключили своето участие, освен Giantt се случи нещо, което в общи линии няма как да се опише - трябва да се изживее. Може да звучи пресилено, но ви уверявам, че в такъв момент емоцията е просто невероятна. Говоря за игрите между нашето момче Giantt и гадния зерг, който лично аз супер много не харесвам nerchio. Всички българи се бяхме събрали зад Gianttи гледахме как първата игра той се изгаври с поляка, опитвайки се да запазим мълчание, защото всичко се чуваше като говорим на висок глас. Втората игра Giantt отново поведе и вече всички виждахме как ще бие 2-0 и ще продължи напред, като бракета му до финала не изглеждаше невъзможен, дори напротив. След грешка от негова страна обаче, втората игра остана за другия зерг и така се стигна до 3тата решава карта. Както вече казах емоцията в този момент не може да се опише, трябва да се усети. Напрежението което изпълваше въздуха и този трепет на очакване бяха направо разяждащи.
За жалост обаче както всички знаят, Giantt загуби последната игра, след което nerchio успя да вземе турнира почти без никакви проблеми, но в моето сърце моралният победител беше ихриманския колос. Още от първия ден, когато TheSTC скачаше от радост до нас, след като Giantt успя да си спечели групата, позволявайки на корееца също да продължи напред ми беше ясно, че това което предстои ще си струва пътя и парите вложени в това пътешествие. Емоцията от това да гледаш как човека, на който стискаш палци е на милиметри от може би най-значимата победа в кариерата му е чисто и просто опияняваща. Споделял съм с приятелите ми още докато бяхме там, че ако Giantt беше победил, шанса му да спечели целият турнир беше може би 80%, а това 100% щеше да означава само едно - спонсори. Не знам дали съм бил прав или не и няма да и разбера, но в съзнанието ми все още усещам този трепет и това напрежение докато гледах игрите.
Добре че беше футбола, за да ми напомни колко много обичам гейминга...
No comments:
Post a Comment