Ако трябва да бъда честен ми е малко трудно да започна да
пиша този пост. По време на (за жалост) краткият ни престой в Букурещ бях много
развълнуван и нетърпелив да се прибера и да споделя с всички какво преживяхме
през тези няколко дни извън пределите на България, но в момента по-скоро си
задавам въпроса, има ли смисъл въобще да говоря за това, при положение, че няма
да мога да предам и нас вас тази емоция, която ние изпитахме. Въпреки това ще
дам всичко от себе си да ви направя съпричастни на случилото се на Dreamhack Букурещ 2013.
Тъй като това ще е първата част (от две) от своеобразният
пътепис, който ще напиша за пътуването ни, ще си позволя да започна още от
самото начало, въпреки че ще се стремя да не прекалявам с детайлите. В този
пост ще включа петък и събота, а в следващият неделя и понеделник. Освен всичко
останало искам да предупредя, че има огромна вероятно крайният резултат да бъде
просто стена от текс (и картинки), така че се пригответе психически :D
Сравнително рано сутринта на петък 13-ти (какъв ден само :D) се събрахме на уречено
място заедно със Stakiman,
NoThx и нашият приятел Юлиян и потеглихме към Русе, от където трябваше
да вземем и BateToshko.
За пътя няма да навлизам в никакви подробности, тъй като не беше нищо особено,
освен че ми се стори повече от седмица. Повече детайли относно самото пътуване
може да видите в поредицата от клиповете от vlog-а на NoThx:
Fun fact:
След като вече бяхме в Букурещ успяхме да подминем хотела, който си бяхме
буукнали, след което започна търсенето му и питането за насоки на хора, който
разбираха английски г/д колкото ние Румънски. Нищо чудно, че ни отне около 40
минути да открием хотела, който беше на около 100 метра от нас в този момент :D
След като се настанихме първото нещо, което бяхме предвидили
да правим бе да се разходим до самата зала, за да се ориентираме в обстановката
и да не се бавим следващият ден преди започването на турнира. Клипчета от
въпросната разходка може да намерите отново в канала на Коцето.
Малко снимки от хотела:
Малко снимки и на самата зала:
Самата зала се намира на ръба на един прекрасен парк, който
може би се явява еквивалента на нашата Борисова градина, но по-малък и
значително по-добре поддържан. Наистина прекрасно място, което нон-стоп гъмжеше
от хора на всякакви възрасти, които са решили да отдъхнат малко сред природата
в градски условия.
Вечерта преди Dreamhack се бяхме събрали в една стая и се надъхвахме за
турнира, като зергите BateToshko,
Stakiman и Purple си
даваха различни указания за билдовете, които да ползват в утрешния ден, а
останалите гледахме предварителното представяне на евента и дискутирахме начина
по който ще избухнем с Flash,
Jeadong и компания.
На следващият ден още в 9 сутринта хванахме пътя към залата,
а гледката при пристигането ни не изненада никого. Пропускателните входове
направо се пръскаха по шевовете от хора опитващи се да влязат, което още повече
ни надъхваше и вече емоциите в нас бях на макс. Излишно е да казвам, че след
като ни пуснаха директно се насочихме към Starcraft 2 зоната и започнахме лова за автографи и снимки с
най-добрите играчи на турнира, а той буквално беше претъпкан с такива. Не
случайно се смята за един от турнирите с най-висок скил на играчите в него с
всички тези топ корейци, които участваха. Първото познато лице на което се
натъкнахме беше не кой да е ами победителят от предното издание на Dreamhack - Stardust:
След него успяхме да се доберем и до имена като Sjow, Harstem, LiquidRet (follow
@LiquidRet), Daisy и др., но големите имена в лицето на Flash, Jeadong, sOs, MMA, Innovation
и т.н. все още не бяха пристигнали, защото техните групи започваха чак
към 2 и 30. Преди това обаче, нашите момчета BateToshko и Stakiman
трябваше да играят техните първи мачове за класиране във втората групова фаза,
която щеше да събере топ 64 на турнира. За радост на всички нас момчетата ни
имаха късмет и поради неявили се състезатели те автоматично продължиха напред,
където вече просто нямаше слаби играчи и нещата станаха сериозни. Тошко бе в
една група с Hyun, Ryung и
ToD, а в групата на Stakiman бе не кой да е ами
самият Jaedong заедно
със sC и швейцарският зерг Niroxs.
Хайпът вече мина извън всякакви граници, когато започнаха да
идват и големите фаворити. Първи пристигнаха момчетата от Team Liquid, които бяха следвани от
състава на Axiom-Acer.
Усещането да вземеш автограф, да се снимаш и да си
поприказваш (колкото и малко) с някои от най-големите имена на Starcraft сцената въобще е
просто неописуемо, още повече като усетиш, че никой от тях не се има за господ
и винаги са готови за среща с фенове, стига да не бързат за игра и/или да ги
притесняваш във важен момент, в който трябва да са концентриран (което както
може и сами да се досетите е абсолютно нормално :D). Някои играчите, дори се
притесняват, когато ги помолиш да се подпишат в тефтерчето ти или да се снимат
с теб. Няма как да не обърна внимание в този момент и на господин Dimaga, който е един от
най-големите пичове сред играчите. Както може би сте видели от снимките зоната
за играчите, бе отделена от зрителите с прегради, за да не се бутаме буквално в
играчите, докато играят. Обикновено когато някой се снима с даден играч, който
е в player зоната,
просто се доближават максимално до оградата и се снимат. Е да, но Dimaga реши, че така не го
кефи и след като поисках да се снимам с него, пича просто обиколи половината
зона, за да може да излезе от нея и да цъфне при нас сред публиката, за да се
снимаме. Другите момчета разправяха как дори е отказал търсенето на ладер игра
в паузата, между турнирните игри, за да обърне внимание на феновете си, а това
повярвайте ми биха го направили адски малко играчи. Много respect за Dima, дано си остане такъв пич завинаги
:D:D.
А дори и BroodWar
колосите Flash и
Jaedong си бяха супер
земни типове и не отказваха снимки с фенове, освен ако не бе наложително (вижте
по-нагоре в поста какво ще рече наложително).
Няма как обаче да не нахраня малко една друга особа в Sc2 средите по света, а
именно Day9. Да си
призная никога не съм му бил фен, а срещата ми с него само потвърди съмненията
ми, че се взима прекалеееено на сериозно. Многобройните опити на публиката, да
вземе автограф от него и/или да се снима с него завършваха с провал и едно и
също извинение „Съжалявам, но трябва да тръгвам към бекстейджа, вие стойте тук
и ме чакайте, аз ще се върна след малко да се снимам с всички вас”. След 5тото
му появяване и съответно изчезване, вече бе ясно на всички, че господин
пържилник няма да се появи след малко, за да обърне внимание на феновете си.
В крайна сметка обаче, турнира си продължаваше, а българите,
който бяха на евента, викаха зад нашите играчи, докато те играеха игрите си.
Въпреки подкрепата от наша страна обаче, Тошко и Staki не успяха да се преборят с
конкуренцията и отпаднаха във втората групова фаза, което по никакъв начин не
им попречи да си прекарат страхотно и да викаме след това заедно за любимите си
играчи.
След края на третата групова фаза, приключиха и игрите за
деня от Dreamhack, като
най-голямата изненада за всички, бе отпадането на единия фаворит за
спечелването на трофея – Flash.
Дали това бе очаквано от някои или не, не мога да кажа, но мога да заявя
отговорно, че финала на SC2L,
който се проведе около 1 час след края на групите на Dreamhack беше страхотен! В него се
изправиха един срещу друг отборите на Acer и Team
Liquid, като ключовата фигура за отбора победител бе Taeja, който спечели и двете си среши и
не можа да бъде спрян дори от считаният от мнозина за най-добър играч в момента Innovation.
Така приключи за нас първият ден на Dreamhack Букурещ 2013, след цял ден
нетърпение и хайп, около 4 часа най-накрая се добрахме до леглата си в хотела и
се отдадохме на заслужена почивка :D.
Ако на някой му се чете втора част (която надявам се ще е
по-кратка от тази), то може да я очаквате утре вечер. Благодаря за вниманието :P
П.П. Албума с всички снимки от първия ден може да намерите тук: http://imgur.com/a/czmAO
П.П.П. Моят добър приятел Splendour ми каза да не си мисля, че някой ще ми чете глупостите
ако не пиша за мацки, така че Любо ще послушам съвета ти и ще кажа, че на
събитието имаше доста мацки (за гейминг събитие) и ето една бонус снимка:
No comments:
Post a Comment